martes, 24 de mayo de 2016

Марко Видал е "Българинът под прикритие"


Нова Дума: "Марко Видал е Българинът под прикритие"







В навечерието на 24 май - денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, ви предлагаме различен поглед към родния ни език. Погледът на един млад испанец - Марко Видал Гонсалес, които говори и пише перфектно на български. Роденият в Кадис 21-годишен студент по славянска филология в Университета в Гранада изучава руски и чешки, но признава, че любимият му език e български. Преди малко от три години за първи път се среща с нашата азбука, но упоритостта му и желанието му му помагат да постигне ниво на владеене, на което много българи на неговата възраст, живеещи в Испания, биха завидели. Последният обмен по пограма Erasmus Plus, в който Марко участва, е в Испания - в Chiclana de la Fronteta, където се събира с много българи, турци и македонци. Щастлив е, че за пореден път е имал възможността да практикува българския език с наши сънародници, които му дават прякора "българин под прикритие".


Защо България? Как се роди интересът Ви към българския език и към страната ни?



Бих искал да кажа че интереса ми към българският език не беше умишлен а спонтанен. Преди да започна да уча български не ме свързваше нищо с България. Скоро започнах да се интересува към историята на страната ви, от обществените проблеми, от всичко, което се случва в България. Просто избрах български, защото трябваше да избера друг славянски език освен руски. Тогава руския беше мой любим език, но скоро българският привлече вниманието ми и зае мястото на руския.


Колко време Ви отне да научите български и кое е по-трудно – говоренето или писането?



уча го от малко повече от две години и половина. През миналото лято получих удостоверение по ниво В2. Мога да говоря, да общувам, да чета статии, да слушам радио, но още трябва да науча много думи, особено абстрактни думи, за да мога да чета литературата на български. Най-трудното е, без никакво съмнение, разбирането. След една година можeх да общувам на български и да пиша горе долу добре, но и сега има много хора, особено мъже, на които трудно им разбирам, заради аксентa. Казвам „особено мъжете“ защото обикновено български жени които познавам, говорят ясно, а български мъже говорят... как да кажа, по-лошо. На испански има една поговорка: „hablas como si tuvieras una patata metida en la boca”. Така говорят почти всички българи мъже които познавам... А освен това, имате различни аксенти. Но това е нормално и се случва във всеки език.



Кои са Вашите преподаватели по български език?


Първата ми учебна година бях в Комплутенския университет в Мадрид. Там ме преподаваха Мая Йонова и Таня Лалева. После се преместих в Гранада, и мe преподаваше Хоакин Торкемада. Но освен официални преподаватели, имам приятели, които също много ме научиха, а те са Katya Gerova, Liubomir Nikiforov и Martina Kriviradeva.


Имате ли любим български автор?


Христо Ботев беше първият български автор, който съм чел. Първо на испански, разбира се. Сега го чета на български, и го разбирам, но заради това, че преди бях го чел на испански. Освен Христо Ботев, много ми харесва поезията на Zhivka Baltadzhieva. Много са ми полезни нейните стихове, защото, както знаете, тя пише и на български, и на испански. Също съм чел няколко стихотворения на Блага Димитрова и Вапцаров.


Посещавали ли сте България и ако да – какви са впечатленията Ви? Какво най-много Ви харесва в България? Намирате ли прилики с Испания или повече са разликите?


Бил съм 4 пъти в България. Три пъти бях за по един месец, а последния път - за една седмица. Първите три пъти участвах в семинари по български език и култура за чужденци, които се проведоха в Велико Търново и в София. Да бъда честен, първите ми впечатления не бяха
много добри: имах проблеми с шофьорите на таксита, и видях много бедни хора по улиците, особено пенсионери, и това много ми засегна. Но следващите три пъти нямах никакъв проблем и започнах да ценя богатството на България: природата, красотата на градовете като Пловдив, Търново и Варна... Много ми харесват контрастите: сиви сгради, оцветени трамваи...
Смятам, че има повече разлики, особено в характера. Мносо сме различни: много лесно е да се сприятелиш с един испанец, но e по трудно с българин. Това не е лошо. Просто е различно. Различна култура – различен характер.





Имате ли приятели българи?


Имам много български приятели тука в Испания, в Мадрид и в Гранада, а няколко в България: в София и във Варна.


Имате ли любимо българско ястие?

Аз съм вегетарянец и заради това има много български
ястия, които не мога да ям, но в България имате много хубави зеленчуци: обичам миш-маш, картофени кюфтети, гъби с масло, боб, шопска салата...
 










Как бихте представили България пред испанец, който никога не е ходил там?




Ще му кажа, че тази страна e непозната и това е добра причина да отиде там. Ще му кажа, че България е световноизвестнa заради виното си; ще му кажа, че в България има много хубави плажове, че има много красива природа, и че (тази е последната причина която бих казал, но най-привлекателната за всеки чужденец): България е евтина страна за испанците.


Как прекарвате свободното си време?


Когато имам свободно време, чета някакъв роман, уча български, гледам български видеа по интернет или гледам испански сериали с българско аудио като „щурите съседи“ или „новите съседи“. И когато не ми се учи, се разхождам из града или ходя на екскурзии с моите приятели.


Каква искате да бъде реализацията Ви, след като завършите университета?


Това е доста труден въпрос. Почти всеки ден се чудя: какво ще правя след като завършва университета? В Испания има много безработни и няма голям интерес към хора, знаещи перфектно български език. Tук почти никаква работа не изисква български език, с изключение на юридически превод: някой ден бих искал да изкарам изпита за заклет преводач поради факта, че има много търсене - все пак много българи живеят в Испания. Обаче за мен, като испанец, е много трудно да се подготвя: трябва да знам много трудни юридически термини, но всяко нещо с времето си. Cега всеки ден уча, планирам следващата учебна година да ходя в София по програма Erasmus в Софийския Университет и се надявам да се възползвам от възможността да науча езика ви още по добре, за да мога да разбирам български мъже и да чета българска литературата на български. Има обаче едно нещо, с което никога няма да свикна в България: бедността.


Как и къде придобихте нивото В2 за владеене на български език? Кой издава сертификата?


на края на летните семинари по български език и култура за чужденци във Великотърновския Университет се прави изпита за нивото и ако го изкараш, получаваш удостоверение. Например в първия семинар, ходих на уроци за ниво В2, но не искарах изпита за него, и получих сертификат В1. Но последното лято отново ходих на В2 и го изкарах. Много се радвам, че ме питате за това, защото преди няколко месеца ми се случи нещо много странно в моя университет в Гранада: кандидаствах за Erasmus за Софийския Университет за следващата учебна година, но от програмата изискват задължително удостоверение за владеене на чужд език. приемат се само удостоверения, които се появяват в един списък, обаче в този списък няма български език.


Така, че моето удостоверение не можеше да се приеме. Решиха обаче да го погледнат и ако преценят, че е валидно, да го вземат под внимание (когато имаш В2 по някакъв чужди език, получаваш повече точки при кандидатстването и съответно - по голяма стипендия. Но не признаха моето удостоверение за български език поради факта, че не е "официално". Въпреки че в сертификата ми пише следното: "(...) и успешно положи изпит по български език за ниво В2 в съответствие с Общата европейска езикова рамка", те смятаха, че не е валидeн. Така че дадох моето удостоверение по В1 за английски, и заради него, заради моите оценки и поради други фактори, бях приет. Но представете си, че ако някой, който има В2 или C1 по английски и по-добри оценки, кандидастваше за София, накрая кой щеше да отиде в България за Erasmus? Много време се чудих, защото има едно място... И в края на сметка, смешното е че ще ходя в София заради моя лош английски, а не заради моя български... Смятам че езикът, който да се взима под внимание за кандидатстването за България по Erasmus би трябвало да е български а не английски.


Да, знам че никой има такъв сертификат и e нормално да не се появява в техния списък, но ако има за пръв път един случай, би следвало да се оцени, че говоря български, а не английски! Но така е c бюрокрацията...


Какво бихте казали на българите на Вашата възраст, които почти са забравили майчиния си език и изобщо не го говорят, пък камо ли да го пишат?


Ще кажа, че има много възможности да практикуват езика. Освен вкъщи, и с българите, които живеят в Испания. Без никакво съмнение, в почти всеки град ще намерят други българи, с които може да се говори. И ако няма, в интернет поже да се гледат филми, сериали на български език... И ако ходиш в България, с 50 евро може да си купиш почти една книжарница и няколко филмa. Но за да правиш това, първо трябва да имаш интерес към своя език. И това е най-важното: макар че не искаш да живееш в България, макар че почти никога ходиш там, смятам че много е важно да не забравиш своите корени, да знаеш че има друга кулура, друга литература, почти неисвестна, за която са се борили твоите предци... Аз не съм националист, но смятам, че е много важно да се пазят родните езици и култури които, заради глобализацията, могат някой ден да изчезнат. Да знаeш чужд език, е възможност да разбереш друга култура, друг менталитет, и ако имаш възможност да го учиш добре, защото имаш роднини гоито говорят този език, въпросът е много прост: защо не?





Какъв е Вашият съвет и към родителите на българчета, родени тук, които разговарят с децата си на испански език?

Всъщност, въднеж в Мадрид се запознах с едно момче което не говореше български. Лъжа… той знаеше числа: точно от 1 до 9. Мисля че беше на около 12 години. Една приятелка и аз говорихме на български, и той каза че нищо не можe да разбере. Kогато дойде баща му, му казахме "за съжаление, момчето ти не може да ни разбира като говорим на български", и той отговори че това не е лошо, тък като той не живее в България, а в Испания и тука се говори испански. "Той трябва да учи английски и китайски" беше точният отговор на бащата. Но защо не български? това е майчният език, трябва да го знае, и макар че български не е "важен" език, знаем че децата много лесно научат езиците, и тогава, ако баща му е българин, защо да не го научи на своя език? със сигурност той няма да си намери работа заради български, а заради английския и китайския, но поне трябва да знае откъде идват предциите му, на кой език говорят. Aко пътува в България, няма ли да общува с роднините си?
Странно ми е, че българин, роден в Испания, ще говори перфектно испански, а не страхотен български. В училище, на улица, ще говори испански, но ако даже вкъщи не практикува езика на родителите си, какво да правим? Да се говори на български в една къща - пълна с българи, това е най-малкото, което родители трябва да правят за децата си.




(Интервюто в това видео беше преди две години. Сигурно съм задобрял оттогава :))



Entrevista a Marco Vidal en Descubre Bulgaria

POEMAS DE MARCO VIDAL SOBRE BULGARIA

ESPACIOS 

SOFÍA

SOFÍA II 

YANTRA




Más en este blog sobre mis impresiones de Bulgaria:

La huída



¡SIGUENOS EN FACEBOOK!



No hay comentarios:

Publicar un comentario

Poesía búlgara contra la guerra: Un poema de Román Kissiov (1962) en búlgaro y en español

Roman Kissiov (Kazanlak, 1962) es poeta, artista y traductor de poesía. Se graduó de la Escuela Superior de Arte de su ciudad natal y de la ...